автоблокировка

Речник на българския език

а̀втоблокиро̀вка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ав-тоб-ло-ки-ров-ка
членувано ав-тоб-ло-ки-ров-ка-та
мн.ч. ав-тоб-ло-ки-ров-ки
членувано ав-тоб-ло-ки-ров-ки-те
звателна форма