авер

Речник на българския език

авѐр — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. авѐри, м. Разг. Другар, приятел.

Грешни изписвания (1)

  • ъвер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. авер
непълен член аве-ра
пълен член аве-рът
мн.ч. аве-ри
членувано аве-ри-те
бройна форма аве-ра
звателна форма —

Връзки