авантюринче

Речник на българския език

авантюринче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аван-тю-рин-че
членувано аван-тю-рин-че-то
мн.ч. аван-тю-рин-че-та
членувано аван-тю-рин-че-та-та