авантюрин

Речник на българския език

авантюрин съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аван-тю-рин
непълен член аван-тю-ри-на
пълен член аван-тю-ри-нът
мн.ч. аван-тю-ри-ни
членувано аван-тю-ри-ни-те
бройна форма аван-тю-ри-на
звателна форма