абстинентен

Речник на българския език

абстинентен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • апстинентен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. аб-с-ти-нен-тен
непълен член аб-с-ти-нен-т-ния
пълен член аб-с-ти-нен-т-ни-ят
ж. р. аб-с-ти-нен-т-на
членувано аб-с-ти-нен-т-на-та
ср. р. аб-с-ти-нен-т-но
членувано аб-с-ти-нен-т-но-то
мн. ч. аб-с-ти-нен-т-ни
членувано аб-с-ти-нен-т-ни-те