абсолют

Речник на българския език

абсолют съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Вечната, неизменна, безкрайна първопричина на вселената, която е синоним на Бог.

Грешни изписвания (1)

  • апсолют

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аб-со-лют
непълен член аб-со-лю-та
пълен член аб-со-лю-тът
мн.ч. аб-со-лю-ти
членувано аб-со-лю-ти-те
бройна форма аб-со-лю-та
звателна форма