абревиатура

Речник на българския език

абревиату̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. абревиату̀ри, ж. Спец. В езикознанието — съкратена сложна дума. ДЗИ е инициална абревиатура от съставното название Държавен застрахователен институт.

Грешни изписвания (31)

  • абревеатура
  • абревеатуръ
  • абревеътура
  • абревеътуръ
  • абревиатуръ
  • абревиътура
  • абревиътуръ
  • абривеатура
  • абривеатуръ
  • абривеътура
  • абривеътуръ
  • абривиатура
  • абривиатуръ
  • абривиътура
  • абривиътуръ
  • ъбревеатура
  • ъбревеатуръ
  • ъбревеътура
  • ъбревеътуръ
  • ъбревиатура
  • ъбревиатуръ
  • ъбревиътура
  • ъбревиътуръ
  • ъбривеатура
  • ъбривеатуръ
  • ъбривеътура
  • ъбривеътуръ
  • ъбривиатура
  • ъбривиатуръ
  • ъбривиътура
  • ъбривиътуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аб-ре-ви-а-ту-ра
членувано аб-ре-ви-а-ту-ра-та
мн.ч. аб-ре-ви-а-ту-ри
членувано аб-ре-ви-а-ту-ри-те
звателна форма