абонамент

Речник на българския език

абонамѐнт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Предплата за добиване на право за редовна услуга с определен срок на действие.
2. Самото право за редовна услуга.
прил. абонамѐнтен, абонамѐнтна, абонамѐнтно, мн. абонамѐнтни. Абонаментна такса. Абонаментна карта. Абонаментна кампания.

Грешни изписвания (7)

  • абонъмент
  • абунамент
  • абунъмент
  • ъбонамент
  • ъбонъмент
  • ъбунамент
  • ъбунъмент

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. або-на-мент
непълен член або-на-мен-та
пълен член або-на-мен-тът
мн.ч. або-на-мен-ти
членувано або-на-мен-ти-те
бройна форма або-на-мен-та
звателна форма