абнормен

Речник на българския език

абно̀рмен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

мед. Ненормален, неправилен, отклоняващ се от правилото.

Грешни изписвания (3)

  • абнормин
  • ъбнормен
  • ъбнормин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. аб-нор-мен
непълен член аб-нор-ме-ния
пълен член аб-нор-ме-ни-ят
ж. р. аб-нор-ме-на
членувано аб-нор-ме-на-та
ср. р. аб-нор-ме-но
членувано аб-нор-ме-но-то
мн. ч. аб-нор-ме-ни
членувано аб-нор-ме-ни-те