аблаут

Речник на българския език

а̀блаут съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • аблаот
  • аблъот
  • аблъут

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аб-ла-ут
непълен член аб-ла-у-та
пълен член аб-ла-у-тът
мн.ч. аб-ла-у-ти
членувано аб-ла-у-ти-те
бройна форма аб-ла-у-та
звателна форма