абзац

Речник на българския език

а̀бзац съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

и абза̀ц, мн. а̀бзаци и абза̀ци, (два) а̀бзаца и абза̀ца, м. Спец.
1. Отстъпът в началото на ред в писмен текст; нов ред.
2. Писменият текст между два отстъпа.

Грешни изписвания (1)

  • абзъц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аб-зац
непълен член аб-за-ца
пълен член аб-за-цът
мн.ч. аб-за-ци
членувано аб-за-ци-те
бройна форма аб-за-ца
звателна форма