абдукция

Речник на българския език

абду̀кция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. 1. Oтвеждане, отдалечаване на част от тялото от средната равнина (на тялото, когато става въпрос за крайниците; на ръката или ходилото, когато става въпрос за пръстите).
2. Завъртане на окото в посока към слепоочието.

Грешни изписвания (11)

  • абдукцеа
  • абдукцеъ
  • абдукцея
  • абдукциа
  • абдукциъ
  • ъбдукцеа
  • ъбдукцеъ
  • ъбдукцея
  • ъбдукциа
  • ъбдукциъ
  • ъбдукция

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. аб-дук-ция
членувано аб-дук-ци-я-та
мн.ч. аб-дук-ции
членувано аб-дук-ци-и-те
звателна форма