Румен

Речник на българския език

1. ру̀мен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

румена, румено, мн. румени, прил. За човек или за лицето му — с бледорозов цвят, предизвикан от добро оросяване на лицето. Румена мома.

Грешни изписвания (1)

  • румин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ру-мен
непълен член ру-ме-ния
пълен член ру-ме-ни-ят
ж. р. ру-ме-на
членувано ру-ме-на-та
ср. р. ру-ме-но
членувано ру-ме-но-то
мн. ч. ру-ме-ни
членувано ру-ме-ни-те

2. Ру̀мен лично име (тип 206) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Румин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма Ру-мен
женска форма