Норка

Речник на българския език

1. но̀рка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. но̀рки, ж.
1. Дребен хищен бозайник с лъскава ценна козина.
2. Обработена кожа от това животно. Палто от норки.

Грешни изписвания (1)

  • норкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. нор-ка
членувано нор-ка-та
мн.ч. нор-ки
членувано нор-ки-те
звателна форма —

2. Но̀рка — лично име (тип 207) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Норкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма —
женска форма Нор-ка

Връзки