луна̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Небесно тяло, което е спътник на Земята и грее с отразена от слънцето светлина; месец, месечина. Пълна луна. Луната свети. Луната изгрява.
2. Спец. В астрономията — спътник на планета.
3. Прен. Лунна година.
прил. лу̀нен, лу̀нна, лу̀нно, мн. лу̀нни. Лунна нощ. Лунна светлина. Лунен кръг. Лунна година.
1. Небесно тяло, което е спътник на Земята и грее с отразена от слънцето светлина; месец, месечина. Пълна луна. Луната свети. Луната изгрява.
2. Спец. В астрономията — спътник на планета.
3. Прен. Лунна година.
прил. лу̀нен, лу̀нна, лу̀нно, мн. лу̀нни. Лунна нощ. Лунна светлина. Лунен кръг. Лунна година.
Грешни изписвания (3)
- лона
- лонъ
- лунъ