Есперанто

Речник на българския език

Еспера̀нто съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • Есперанту
  • Еспиранто
  • Еспиранту

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. Ес-пе-ран-то
членувано Ес-пе-ран-то-то
мн.ч.
членувано