Второзаконие

Речник на българския език

Второзаконие съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. Вто-ро-за-ко-ние
членувано Вто-ро-за-ко-ни-е-то
мн.ч.
членувано