Вила

Речник на българския език

1. вѝла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. вѝли, ж. Уред за прибиране на слама, сено и под., който се състои от няколко железни зъба и дълга, гладка дървена дръжка.



мн. вѝли, ж. В българската митология — митично женско същество, което обитава горите, реките и бди над хората, намиращи се далече от дома; самовила, самодива.



мн. вѝли, ж. Извънградска къща сред природата за почивка.
прил. вѝлен, вѝлна, вѝлно, мн. вѝлни. Вилно място. Вилна зона.

Грешни изписвания (1)

  • вилъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ви-ла
членувано ви-ла-та
мн.ч. ви-ли
членувано ви-ли-те
звателна форма

2. Вѝла столица (тип 197) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Вилъ

3. вила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

вила е производна форма на вия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. вила — мин. деят. св. прич. ж. р.

вила е производна форма на вия (мин. деят. св. прич. ж. р.).