ПРЕДИКАТИВЕН

Речник на българския език

предикатѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • предекативен
  • предекативин
  • предекътивен
  • предекътивин
  • предикативин
  • предикътивен
  • предикътивин
  • придекативен
  • придекативин
  • придекътивен
  • придекътивин
  • придикативен
  • придикативин
  • придикътивен
  • придикътивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. пре-ди-ка-ти-вен
непълен член пре-ди-ка-тив-ния
пълен член пре-ди-ка-тив-ни-ят
ж. р. пре-ди-ка-тив-на
членувано пре-ди-ка-тив-на-та
ср. р. пре-ди-ка-тив-но
членувано пре-ди-ка-тив-но-то
мн. ч. пре-ди-ка-тив-ни
членувано пре-ди-ка-тив-ни-те