ПРЕДАТЕЛКА

Речник на българския език

преда̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. предателки, ж. Жена предател.

Грешни изписвания (7)

  • предателкъ
  • предатилка
  • предатилкъ
  • придателка
  • придателкъ
  • придатилка
  • придатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пре-да-тел-ка
членувано пре-да-тел-ка-та
мн.ч. пре-да-тел-ки
членувано пре-да-тел-ки-те
звателна форма