ПРАТЕНИЧЕСТВО

Речник на българския език

пра̀теничество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. пра̀теничества, ср. Няколко пратеници с обща мисия.

Грешни изписвания (15)

  • пратенечество
  • пратенечеству
  • пратенечиство
  • пратенечиству
  • пратеничеству
  • пратеничиство
  • пратеничиству
  • пратинечество
  • пратинечеству
  • пратинечиство
  • пратинечиству
  • пратиничество
  • пратиничеству
  • пратиничиство
  • пратиничиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-те-ни-чес-т-во
членувано пра-те-ни-чес-т-во-то
мн.ч. пра-те-ни-чес-т-ва
членувано пра-те-ни-чес-т-ва-та