ПРАСКОВЕН

Речник на българския език

пра̀сковен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • прасковин
  • праскувен
  • праскувин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. прас-ко-вен
непълен член прас-ко-ве-ния
пълен член прас-ко-ве-ни-ят
ж. р. прас-ко-ве-на
членувано прас-ко-ве-на-та
ср. р. прас-ко-ве-но
членувано прас-ко-ве-но-то
мн. ч. прас-ко-ве-ни
членувано прас-ко-ве-ни-те