ПРАОТЕЧЕСТВО

Речник на българския език

пра̀отечество съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. пра̀отечества, ср. Прародина.

Грешни изписвания (15)

  • праотечеству
  • праотечиство
  • праотечиству
  • праотичество
  • праотичеству
  • праотичиство
  • праотичиству
  • праутечество
  • праутечеству
  • праутечиство
  • праутечиству
  • праутичество
  • праутичеству
  • праутичиство
  • праутичиству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-о-те-чес-т-во
членувано пра-о-те-чес-т-во-то
мн.ч. пра-о-те-чес-т-ва
членувано пра-о-те-чес-т-ва-та