ПРАИЗВОР

Речник на българския език

праизвор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-из-вор
непълен член пра-из-во-ра
пълен член пра-из-во-рът
мн.ч. пра-из-во-ри
членувано пра-из-во-ри-те
бройна форма пра-из-во-ра
звателна форма