ПРАВОСЛАВИЕ

Речник на българския език

правосла̀вие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Източното християнско вероизповедание.

Грешни изписвания (3)

  • правуславие
  • пръвославие
  • пръвуславие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-вос-ла-вие
членувано пра-вос-ла-ви-е-то
мн.ч. пра-вос-ла-вия
членувано пра-вос-ла-ви-я-та