ПРАВООТНОШЕНИЕ

Речник на българския език

правоотношение съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-во-от-но-ше-ние
членувано пра-во-от-но-ше-ни-е-то
мн.ч. пра-во-от-но-ше-ния
членувано пра-во-от-но-ше-ни-я-та