ПРАВЕДНИЦА

Речник на българския език

пра̀ведница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пра̀ведници, ж. Жена праведник.

Грешни изписвания (7)

  • праведнеца
  • праведнецъ
  • праведницъ
  • правиднеца
  • правиднецъ
  • правидница
  • правидницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пра-вед-ни-ца
членувано пра-вед-ни-ца-та
мн.ч. пра-вед-ни-ци
членувано пра-вед-ни-ци-те
звателна форма