ПРАВДОЛЮБИЕ

Речник на българския език

правдолю̀бие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • правдулюбие
  • пръвдолюбие
  • пръвдулюбие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прав-до-лю-бие
членувано прав-до-лю-би-е-то
мн.ч. прав-до-лю-бия
членувано прав-до-лю-би-я-та