ПОЩУРЯВАНЕ

Речник на българския език

пощуряване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • поштуръване
  • поштуряване
  • пощуръване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-щу-ря-ва-не
членувано по-щу-ря-ва-не-то
мн.ч. по-щу-ря-ва-ния
членувано по-щу-ря-ва-ни-я-та