ПОЧВЕН

Речник на българския език

по̀чвен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. по̀чва

Грешни изписвания (1)

  • почвин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. поч-вен
непълен член поч-ве-ния
пълен член поч-ве-ни-ят
ж. р. поч-ве-на
членувано поч-ве-на-та
ср. р. поч-ве-но
членувано поч-ве-но-то
мн. ч. поч-ве-ни
членувано поч-ве-ни-те