ПОТАШ

Речник на българския език

пота̀ш съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Калиева сол, която се използва в стъкларството, бояджийството и др.

Грешни изписвания (1)

  • путаш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-таш
непълен член по-та-ша
пълен член по-та-шът
мн.ч. по-та-ши
членувано по-та-ши-те
бройна форма по-та-ша
звателна форма