ПОТАЙНИЧЕ

Речник на българския език

пота̀йниче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • потайнече
  • потайнечи
  • потайничи
  • путайнече
  • путайнечи
  • путайниче
  • путайничи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-тай-ни-че
членувано по-тай-ни-че-то
мн.ч. по-тай-ни-че-та
членувано по-тай-ни-че-та-та