ПОТАЙНИЦА

Речник на българския език

пота̀йница съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пота̀йници, ж. Жена потайник.

Грешни изписвания (7)

  • потайнеца
  • потайнецъ
  • потайницъ
  • путайнеца
  • путайнецъ
  • путайница
  • путайницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-тай-ни-ца
членувано по-тай-ни-ца-та
мн.ч. по-тай-ни-ци
членувано по-тай-ни-ци-те
звателна форма