ПОПЧЕ

Речник на българския език

по̀пче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. по̀пчета, ср. Умал. Поп.



мн. по̀пчета, ср. Вид риба с едра глава.

Грешни изписвания (1)

  • попчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поп-че
членувано поп-че-то
мн.ч. поп-че-та
членувано поп-че-та-та