ПОПРЕХВЪРЛЯНЕ

Речник на българския език

попрехвърляне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • попрефърлъне
  • попрефърляне
  • попрехвърлъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поп-рех-вър-ля-не
членувано поп-рех-вър-ля-не-то
мн.ч. поп-рех-вър-ля-ния
членувано поп-рех-вър-ля-ни-я-та