ПООТМЯТАНЕ

Речник на българския език

поотмятане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поотмътане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-от-мя-та-не
членувано по-от-мя-та-не-то
мн.ч. по-от-мя-та-ния
членувано по-от-мя-та-ни-я-та