ПОНУДА

Речник на българския език

пону̀да съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пону̀ди, ж.
1. Гощавка на близки скоро след раждането на дете.
2. Разг. Посещение при болен или при родилка с вкусна храна.
3. Разг. Самата храна, която се носи на болен или на родилка; покана.

Грешни изписвания (3)

  • понудъ
  • пунуда
  • пунудъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ну-да
членувано по-ну-да-та
мн.ч. по-ну-ди
членувано по-ну-ди-те
звателна форма