ПОНИЧКА

Речник на българския език

по̀ничка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. по̀нички, ж. Вид пържена тестена закуска с кръгла форма и със сладък пълнеж.

Грешни изписвания (3)

  • понечка
  • понечкъ
  • поничкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-нич-ка
членувано по-нич-ка-та
мн.ч. по-нич-ки
членувано по-нич-ки-те
звателна форма