ПОЛЯРИТЕТ

Речник на българския език

поляритет съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • полъритет

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ля-ри-тет
непълен член по-ля-ри-те-та
пълен член по-ля-ри-те-тът
мн.ч. по-ля-ри-те-ти
членувано по-ля-ри-те-ти-те
бройна форма по-ля-ри-те-та
звателна форма