ПОЛЯРЕН

Речник на българския език

поля̀рен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

поля̀рна, поля̀рно, мн. поля̀рни, прил. Който е свързан с полюс (в 1 знач.). Полярна зима. Полярен кръг. Полярна лисица.
Полярна звезда. — Звезда, която изгрява точно на север от нас над Северния полюс.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • полярин
  • пулярен
  • пулярин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-ля-рен
непълен член по-ляр-ния
пълен член по-ляр-ни-ят
ж. р. по-ляр-на
членувано по-ляр-на-та
ср. р. по-ляр-но
членувано по-ляр-но-то
мн. ч. по-ляр-ни
членувано по-ляр-ни-те