ПОЛУШЕПОТ

Речник на българския език

полушепот съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лу-ше-пот
непълен член по-лу-ше-по-та
пълен член по-лу-ше-по-тът
мн.ч. по-лу-ше-по-ти
членувано по-лу-ше-по-ти-те
бройна форма по-лу-ше-по-та
звателна форма