ПОЛУУСМИВКА

Речник на българския език

полуусмивка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • полуусмифка

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лу-ус-мив-ка
членувано по-лу-ус-мив-ка-та
мн.ч. по-лу-ус-мив-ки
членувано по-лу-ус-мив-ки-те
звателна форма