ПОЛОНЕЗА

Речник на българския език

полонѐза съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. полонѐзи, ж.
1. Обикн. ед. Полски народен танц, по-късно разпространен като придворен.
2. Музика в такъв ритъм.

Грешни изписвания (7)

  • полонезъ
  • полунеза
  • полунезъ
  • пулонеза
  • пулонезъ
  • пулунеза
  • пулунезъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ло-не-за
членувано по-ло-не-за-та
мн.ч. по-ло-не-зи
членувано по-ло-не-зи-те
звателна форма