ПОЛКА

Речник на българския език

1. по̀лка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. по̀лки, ж.
1. Обикн. ед. Чешки народен танц.
2. Музикално произведение с ритъма на този танц.

Грешни изписвания (1)

  • полкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пол-ка
членувано пол-ка-та
мн.ч. пол-ки
членувано пол-ки-те
звателна форма —

2. полка — ед. ч. непълен член

полка е производна форма на полк (ед. ч. непълен член).

3. полка — бройна форма

полка е производна форма на полк (бройна форма).

Връзки