ПОЛИСТИРЕН

Речник на българския език

полистирен съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-лис-ти-рен
непълен член по-лис-ти-ре-на
пълен член по-лис-ти-ре-нът
мн.ч. по-лис-ти-ре-ни
членувано по-лис-ти-ре-ни-те
бройна форма по-лис-ти-ре-на
звателна форма