ПОЛЗИЦА

Речник на българския език

ползица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пол-зи-ца
членувано пол-зи-ца-та
мн.ч. пол-зи-ци
членувано пол-зи-ци-те
звателна форма