ПОКРИТИЕ

Речник на българския език

покрѝтие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. покрѝтия, ср.
1. Метален пласт, който покрива някакъв предмет. Златно покритие.
2. Пари, които служат за погасяване на някакво задължение.
3. Ценност, която служи за защита на паричните знаци от инфлация. Златно покритие.
4. Прен. Обикн. ед. Съответствие. Претенции без покритие.

Грешни изписвания (1)

  • пукритие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пок-ри-тие
членувано пок-ри-ти-е-то
мн.ч. пок-ри-тия
членувано пок-ри-ти-я-та