ПОИЗКРИВЯВАНЕ

Речник на българския език

поизкривяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • поизкривъване
  • поискривъване
  • поискривяване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-из-к-ри-вя-ва-не
членувано по-из-к-ри-вя-ва-не-то
мн.ч. по-из-к-ри-вя-ва-ния
членувано по-из-к-ри-вя-ва-ни-я-та