ПОИЗВЕХТЯВАМ

Речник на българския език

поизвехтявам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поизвехтъвам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-вех-тя-вам по-из-вех-тя-ва-ме
2 лице по-из-вех-тя-ваш по-из-вех-тя-ва-те
3 лице по-из-вех-тя-ва по-из-вех-тя-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-вех-тя-вах по-из-вех-тя-вах-ме
2 лице по-из-вех-тя-ва по-из-вех-тя-вах-те
3 лице по-из-вех-тя-ва по-из-вех-тя-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-вех-тя-вах по-из-вех-тя-вах-ме
2 лице по-из-вех-тя-ва-ше по-из-вех-тя-вах-те
3 лице по-из-вех-тя-ва-ше по-из-вех-тя-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизвехтявал съм поизвехтявала съм поизвехтявало съм поизвехтявали сме
2 лице поизвехтявал си поизвехтявала си поизвехтявало си поизвехтявали сте
3 лице поизвехтявал е поизвехтявала е поизвехтявало е поизвехтявали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизвехтявал бях поизвехтявала бях поизвехтявало бяхме поизвехтявали
2 лице беше поизвехтявал беше поизвехтявала беше поизвехтявало бяхте поизвехтявали
3 лице беше поизвехтявал беше поизвехтявала беше поизвехтявало бяха поизвехтявали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизвехтявам ще поизвехтяваме
2 лице ще поизвехтяваш ще поизвехтявате
3 лице ще поизвехтява ще поизвехтяват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизвехтявал ще съм поизвехтявала ще съм поизвехтявало ще сме поизвехтявали
2 лице ще си поизвехтявал ще си поизвехтявала ще си поизвехтявало ще сте поизвехтявали
3 лице ще е поизвехтявал ще е поизвехтявала ще е поизвехтявало ще са поизвехтявали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизвехтявам щяхме да поизвехтяваме
2 лице щеше да поизвехтяваш щяхте да поизвехтявате
3 лице щеше да поизвехтява щяха да поизвехтяват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизвехтявал щях да съм поизвехтявала щях да съм поизвехтявало щяхме да сме поизвехтявали
2 лице щеше да си поизвехтявал щеше да си поизвехтявала щеше да си поизвехтявало щяхте да сте поизвехтявали
3 лице щеше да е поизвехтявал щеше да е поизвехтявала щеше да е поизвехтявало щяха да са поизвехтявали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизвехтявал съм поизвехтявала съм поизвехтявало съм поизвехтявали сме
2 лице поизвехтявал си поизвехтявала си поизвехтявало си поизвехтявали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизвехтявал съм поизвехтявала съм поизвехтявало съм поизвехтявали сме
2 лице поизвехтявал си поизвехтявала си поизвехтявало си поизвехтявали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизвехтявал била съм поизвехтявала било съм поизвехтявало били сме поизвехтявали
2 лице бил си поизвехтявал била си поизвехтявала било си поизвехтявало били сте поизвехтявали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизвехтявам щяла съм да поизвехтявам щяло съм да поизвехтявам щели сме да поизвехтяваме
2 лице щял си да поизвехтяваш щяла си да поизвехтяваш щяло си да поизвехтяваш щели сте да поизвехтявате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизвехтявал щяла съм да съм поизвехтявала щяло съм да съм поизвехтявало щели сме да сме поизвехтявали
2 лице щял си да си поизвехтявал щяла си да си поизвехтявала щяло си да си поизвехтявало щели сте да сте поизвехтявали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизвехтявал бих поизвехтявала бих поизвехтявало бихме поизвехтявали
2 лице би поизвехтявал би поизвехтявала би поизвехтявало бихте поизвехтявали
3 лице би поизвехтявал би поизвехтявала би поизвехтявало биха поизвехтявали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-вех-тя-вай по-из-вех-тя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-вех-тя-вал
непълен член по-из-вех-тя-ва-лия
пълен член по-из-вех-тя-ва-ли-ят
женски род по-из-вех-тя-ва-ла
членувано по-из-вех-тя-ва-ла-та
среден род по-из-вех-тя-ва-ло
членувано по-из-вех-тя-ва-ло-то
множествено число по-из-вех-тя-ва-ли
членувано по-из-вех-тя-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-вех-тя-вал
женски род по-из-вех-тя-ва-ла
среден род по-из-вех-тя-ва-ло
множествено число по-из-вех-тя-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-вех-тя-ващ
непълен член по-из-вех-тя-ва-щия
пълен член по-из-вех-тя-ва-щи-ят
женски род по-из-вех-тя-ва-ща
членувано по-из-вех-тя-ва-ща-та
среден род по-из-вех-тя-ва-що
членувано по-из-вех-тя-ва-що-то
множествено число по-из-вех-тя-ва-щи
членувано по-из-вех-тя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

по-из-вех-тя-вай-ки