поизвехтявало

Речник на българския език

1. поизвехтявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизвехтявало е производна форма на поизвехтявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизвехтявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизвехтявало е производна форма на поизвехтявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поизвехтявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизвехтявало е производна форма на поизвехтявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поизвехтявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизвехтявало е производна форма на поизвехтявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).